Неотдавнашният вихър от спортни събития извади редица аспекти, които намирам за особено вдъхновяващи. Тъй като голяма част от медийния фокус върху 15-те национални игри на Китай, естествено върху спортните състезания, по-малко внимание беше обърнато на факта, че събитието можеше да бъде организирано успешно само с подкрепата на местни доброволци.

Агенцията за доброволческа служба призова за помощ при организирането на състезатели и зрители и десетки хиляди обикновени жители на Хонконг кандидатстваха. Целта беше да се ангажират 10 000. Кандидатите бяха проверени и 16 000 бяха взети.

Те бяха обучени, получиха униформи и изпълняваха важни задължения като справяне с наранявания, управление на тълпата, приемане на гости, обслужване на зрители и логистична подкрепа. Без техните безвъзмездни усилия първият път на Хонконг като съ-домакин нямаше да мине толкова гладко.

Втората област, която си струва да се спомене, е страстната зрителска подкрепа за представителите на Хонконг. Първият ми опит с това не беше на игрите, а на футболен мач между Хонконг и Бангладеш седмици по-рано.

Препълненият стадион Кай Так от близо 50 000 беше котел от шум, особено шумна и горда северната трибуна. Те пренебрегнаха доста безвкусните официални лозунги на показ („Наздравете за нас“ и „Това е нашият дом“) и изреваха собствения си химн: „Ние сме момчетата от Хонг Конг, ще вдигнем малко шум“.

Намерих това съобщение за много привлекателно. В него не се правеше опит за политическа коректност – от мъже и жени от всички възрасти и раси се очакваше да го пеят и го пееха сладко – и беше на английски. Какво по-подходящо за мултиетнически екип в международен град.

Source link

Like this:

Like Loading…

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта