Външните работи не са поредица от несвързани епизоди. Те са тест за това дали нациите се учат от историята и действат далновидно. Съединените щати често се проваляха на този тест. Той забравя, че неконтролираната агресия води до по-широки войни и че премахването на правителства без изграждане на нова власт предизвиква хаос.

Нахлуването на Русия в Украйна, дестабилизиращата роля на Иран в Близък изток и колапсът на Либия и Афганистан свидетелстват какво се случва, когато тези уроци се пренебрегнат. Китай, напротив, не е водил завоевателни войни и не е избивал цивилни в чужбина. Възходът му има повдигнати стотици милиони от бедността и прекроената търговия. И все пак острият фокус на Пекин върху Тайван, макар и разбираем от негова гледна точка, рискува да стесни визията му. Китай все още зависи от световната търговска система.

Тази система изисква стабилност, а стабилността изисква съгласие със САЩ, колкото и настоятелен да изглежда Вашингтон.

Иран е пример за това. Пекин не помогна активно на Техеран да удължи конфликта, въпреки че се противопоставя Санкции на САЩ заради иранския петрол. Активната помощ би оплела Китай в същия вид разрушителен авантюризъм, който досега избягваше. Светът има нужда Китай да бъде градивна сила, а не да разваля нещата. Ако Китай иска просперитетът му да продължи, той трябва да устои на изкушението в някои среди да застане на страната на тези, които процъфтяват в хаоса. Партньорството на Иран с Русия през Сирия и подкрепата за милициите в региона са създали хуманитарни катастрофи. Доверието на Китай като отговорен глобален актьор би било подкопано, ако той прикрие подобно поведение. Постоянният представител на Китай в ООН Фу Конг налага вето на проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, целяща да засили сигурността в Ормузкия пролив в централата на ООН в Ню Йорк на 7 април. Снимка: Xinhua

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта