Самолетостроенето в България и Китай

Самолетостроенето в България и Китай. Много малко хора знаят, че в България е имало силно развито самолетостроене. Произвеждали сме самолети в Божурище, Казанлък и Ловеч. До фактическото преустановяване на българското самолетостроене са построени най-много серийни български самолети – над 350, включително над 300 от знаменитите „Лаз-7/7М”. „Лаз-12” е последният конструиран и произведен по индустриален начин в България самолет с национална конструкция.

Първият български летателен апарат е успешно пуснат през март 1902 година.

Поручик Харалампи Джамджиев изпитва успешно модел на орнитоптер с разпереност 1,05 м и обща дължина 1,25 м. Крехката летателна машина е с елиптични крила, задвижвани от силна спирална пружина. При извършените опити край едно съседно до Силистра село е достигната височина от 20 м и далечина на прелитането до 200 м.

Създаден е и първият хеликоптер

Друг велик българин – Иван Гевренов, завършил инженерни науки в Лиеж, пристъпва към изработването на апарат с вертикално излитане и кацане. „Хеликопланът”, наречен от своя конструктор „Чучулига”, е построен в 1910 г. и изпитан публично на 11 и 12 октомври.

Георги Божинов регистрира и патент за моторен самолет през 1912 година.

Всичко това става преди избухването на Балканската война, на 27 юли 1912 г. във Франция, авторитетни специалисти издават свидетелство за патент на моторен самолет № 444010 на друг българин – Георги Божинов. Няколко са опитите на собственика на фирмата „Сомер” Роже Сомер да започне производството на конструкцията, но Божинов отстоява реализацията да се случи в България което му коства първия конструиран и построен от българин самолезакъснение от 14 години.

Първия конструиран и построен от българин самолет се издига на 10 август 1915 г.

Поручик Радул Милков, един от героите от Балканските войни, след 80-метров пробег издига във въздуха първия конструиран и построен от българин самолет. Полетът не е съвсем успешен. След направените корекции на натегнатостта на стоманените въжета Милков лети успешно и дава висока оценка на конструкцията. Машината е прегледана и проверена, включително и в полет и приета с протокол от комисия на Военното министерство. Конструкторът Асен Йорданов е признат за изобретател, а денят 10 август 1915 г. е обявен за Ден на българското самолетостроене.

Базата за бъдещото производство на аероплани е положена в първата Балканска война

Тогава, за да осигуряват нормалните летателна и бойна дейност на аеропланните отделения, се създава отначало техническа група, а след това Техническа работилница. През 1914 г. край Божурище започва изграждането на съвременно летище, където се премества новосъздаденото аеропланно училище. Там в годините на Първата световна война е развърната и Аеропланната работилница. В края на юни 1917 г. са положени основите на модерните съоръжения, в които по-късно започват да се произвеждат българските самолети.

Божурище се изгражда като основна база на българските въздухоплаване и авиация.

За съжаление, това пионерско място е свидетел на погрома и физическото унищожаване на почти целия български въздушен потенциал след сключването на унизителния Ньойски договор, който забранява на Царство България да притежава бойна авиация в рамките на следващите 30 години.