ПЕКИН – Чудили ли сте се как мозъкът ви успява да превключи между спомнянето на парти за рожден ден и фокусирането върху лицето на приятел точно пред вас? Китайски учени може да са намерили отговора на този въпрос.

Изследователски екип, ръководен от учени от Института по психология към Китайската академия на науките, разкри важен организационен принцип в рамките на широкомащабна мозъчна мрежа, известна като мрежа по подразбиране (DMN).

DMN е набор от взаимосвързани области на мозъка, отдавна свързани с вътрешни мисли, като припомняне на миналото, представяне на бъдещето или мислене за себе си. Скорошни проучвания обаче показват също, че DMN е ангажиран с външно ориентирани когнитивни задачи, като разбиране на езика или разпознаване на емоциите на хората. Досега никой не знаеше как една и съща мрежа може да се справи и с двете задачи.

За да разберат как работи DMN, изследователите комбинираха анализи на насочена функционална свързаност (която отразява посоката на информационния поток), присъща мрежова организация и предизвикана от задачи мозъчна активност в множество набори от данни. Техните констатации предполагат, че DMN не е единна, единна мрежа, а се състои от отделни подрегиони, всеки със своя собствена специална роля в обработката на информация.

В проучване, публикувано наскоро в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), изследователският екип разкри, че различни части от DMN действат като „изпращачи“ или „получатели“ на информация.

Според проучването зоните, подобни на приемници, са по-добри в приемането на информация от външния свят. Те помагат на мозъка да обработва това, което виждаме и чуваме в околната среда. Областите, подобни на подателя, са по-добри в изпращането на информация към други мозъчни системи. Те ни помагат да ръководим действията си въз основа на спомени и минали преживявания.

Използвайки усъвършенствани изображения на мозъка и анализ на данни, изследователите установиха, че тези два типа области участват в различни видове задачи. Например зоните, подобни на приемник, са по-активни, когато човек взема решения въз основа на това, което вижда, като например разпознаване на лице. Обратно, подобните на подателя области са по-активни, когато човек взема решения въз основа на паметта.

„Нашите открития предполагат, че ролята на DMN както във външното възприятие, така и във вътрешното познание се корени в естественото му разделение на зони, подобни на получател и подобни на подател“, каза Джан Мейчао, който ръководи изследването.

„Това изследване предоставя нов, лесен начин да разберем как мозъчната асоциативна кора, частта, отговорна за мисленето на по-високо ниво, ни помага да преминаваме плавно между възприемането на света и припомнянето на нашите собствени мисли“, добави Джанг.

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта