Дън Джангю проследява зашеметяващата пътека в Юнан, по която са се търгували скъпоценни листа.

Югозападната китайска провинция Юнан е домакин на сложна и обширна древна пътека, известна като Древния път на чаените коне, който е бил използван за транспортиране на чай от производствени райони до тибетския регион. Звукът на медни камбани, който някога отекваше по тази древна пътека, отдавна е избледнял, но изследването на красивата природа по този маршрут току-що беше започнало.

Първата ми спирка беше Xishuangbanna, родно място на чаените дървета по света и началото на Древния път на чаените коне, където се произвеждаше голяма част от търгувания чай.

Разположен в най-южния край на Юнан, Xishuangbanna е една от най-добре запазените тропически екосистеми в Китай.

Пешеходният туризъм в тропическите гори е популярен за посетителите, за да изследват богатото му биоразнообразие. Присъединих се към туристическа група и тръгнах към джунглата, скрита зад планината Джинуо, само на половин час път с кола от главния град на префектурата, Джинхонг.

Всичко в тропическите гори беше ново за мен, от дървета с височина като небостъргачи, които създаваха навес, блокиращ по-голямата част от светлината, до различни насекоми, които се маскираха толкова добре, че нямаше да ги забележа, ако водачът ми не ги беше посочил.

Срещнах черна вдовица, която току-що беше приключила с плетенето на паяжината си, чифт скакалци по средата на чифтосването, гущер в търсене на храна и зелена бамбукова змия, дремеща на дърво. В един момент речен рак се опита да прескочи обувката ми.

Въпреки това, спокойствието и мирът, които усещах, бяха само повърхността на тропическите гори. Намерих жертва на убийство – високо дърво с плитък ствол, лежащо на земята, напомнящо за закона на джунглата, в който всичко се бори, за да оцелее. Моят водач обясни, че дървото е убито от други конкуриращи се дървета. Бруталността и изобретателността на тези растения е нещо, което не бих си представил.

След тричасов преход стигнах до лагер, където посетителите можеха да си починат с чаша кафе или чай.

Там ми беше дадена възможност да се изкача на 60-метрово баняново дърво с помощта на въжета, под наблюдението на двама професионалисти. Въпреки това бях толкова изтощен, че избрах да седна и да се наслаждавам на спокойствието на джунглата.

С падането на здрач беше време да се сбогуваме с тази тропическа гора, далеч от шума и суетата на града. Чаят Пуер, който току-що бях допил, все още оставяше нотка на аромата си на езика ми. Следващата ми дестинация беше Пуер – град, кръстен на сорта чай, който произвежда – само на два часа път с влак.

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта