„Имахме някои много лоши съюзници в НАТО“, каза президентът на САЩ Доналд Тръмп в сряда, предупреждавайки, че Вашингтон може да се оттегли от трансатлантическия съюз, освен ако съюзниците не се придържат към неговата политика към Иран. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте планира скоро да посети Съединените щати, за да стабилизира алианса.

Моментът е ясен: на Тръмп най-новата заплаха идва, когато няколко европейски столици открито отказаха да подкрепят кампанията на Вашингтон за деблокиране на Ормузкия пролив, като някои блокираха САЩ да използват тяхното въздушно пространство и бази. От Испания деклариран нейните военни бази и въздушно пространство, затворени за американски самолети, участващи във войната в Иран, няколко страни последваха примера, включително Италия, Франция, Швейцария и Австрия.

Тези решения предизвикват идеята, че солидарността на НАТО автоматично се разпростира върху всяка американска военна кампания и сигнализираха, че търпението на Европа се е изчерпало.

Десетилетия наред трансатлантическото изравняване се третира като несломим рефлекс, изграден върху споделена сигурност, ценности и история. Какво се случва, когато този рефлекс се сблъска с обществено разочарование, правни угризения и американски лидер, който се отнася повече към съюзниците като клиенти отколкото партньори? Колко лостове за влияние все още имат САЩ над съюзниците, които вярват, че войната е незаконна или безразсъдна?

Испанският премиер Педро Санчес определи войната в Иран като неоправдана от международното право и безразсъдна ескалация: „Не можете да отговорите на една незаконност с друга, защото така започват големите бедствия на човечеството.“

Моралната логика зад неподчинението е отказ да се позволи на най-големия член на НАТО да превърне своя колективен отбранителен щит в прикритие за едностранни действия. В отговор на Испания отказ да позволи на американските сили да използват своите бази в Рота и Морон – от съществено значение за операции в Средиземно море – Тръмп е заплашен да намали цялата търговия с Испания, позовавайки се на липсата на подкрепа и съпротива срещу увеличаването на бюджета на НАТО. Посланието беше ясно: плащайте или се редете на опашката. Отговорът на Мадрид беше също толкова ясен: не на войната.

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта